За жените и красотата

Михаил Жванецки (роден през 1934 г. в Одеса) е от авторите, които умеят да придадат на мисълта лаконична, саркастична и напълно завършена форма. И най-важното, в афоризмите му всеки вижда себе си – макар и често пъти да не му се иска.

Красивата жена

В света, според мен, няма нищо по-хубаво от красивата жена. По-хубава от красивата жена е само красивата мисъл. И двете идват мъчно, но и двете възникват изцяло и изведнъж. И все пак красивата жена е нещо повече от визия. Това е и топлина, и ум отвътре. Това е излъчване. Това е изпъкване през дрехите. (Мъжът през дрехите не изпъква.)

Винаги съм се изумявал на способността да обичаш умните. Всъщност не, не да обичаш, а да се привързваш. Като цяло, красивата жена е също толкова рядко срещана, колкото и умен мъж – нужни са списъци, заградени пространства, може би дори изкуствено развъждане.

Красивата жена е по-хубава от визията си. По-дълбока е от съдържанието си. И е над цялата тази компания. Мъжете не виждат появата й, а я усещат. Някои изпадат в мълчание. Други изведнъж стават остроумни. Повечето, изваждайки химикалки, предлагат помощ в работата и учението. Дори лекарите рецитират нещо забравено. Случва се определени хора да си опреснят паметта. Еди-кой си сяда зад рояла. Неочаквано – „Пръски шампанско“ в пълен текст. Съседът влачи диапроектор, жената съска отзад: „Съвсем полудя!…“

И накрая най-главният праща помощника си: „Тук трябва да има разпродажба…“

Ако възникнат проблеми… на този телефон по-добре е да не звъните, а на този винаги… Ние сме спонсори на конкурси за красота. Ако възникнат проблеми, имаме влияние. Аз съм член на журито. Още повече, ако ви интересува…

Ние, извинете, снимаме филм… Струва ми се, че не ви липсват способности. Не желаете ли да ви се направят фотопроби… по всяко време… Тъкмо съм режисьор… Не… не самият той, но съм непосредственият му помощник. Откровено казано, той вече… Така че, заповядайте – 233-28-22. Грехота е да се крие такава красота…

Аз още исках… Извинете… Може би нещо да ви сипя?… Младежо, нали аз говоря… Дамата помоли мен… Ама моля ви се… 233-28… Така няма да запомните… 28… Не… 28 е предишната… Младежо, може ли да мина, дамата сама помоли… Не, не, 413 не е моят… А е 28, предишната, там е 22… Ами, добре…

Тя има един недостатък – не може да й се наслаждаваш сам.

Има едно достойнство – не се случва да е щастлива.

Красивата жена е достояние на нацията. Списъците и телефоните им се пазят в специалните отдели на ЦРУ, КГБ – сервис. 

Красивата жена разединява мъжете и сплотява жените. Тя твори историята и променя хода на войната. Тя, тя, тя… Тя, оказва се, също така и пее на известно разстояние при по-близко разглеждане. И неочаквано нещо вкусно ще разклати в тенджерката с престилчица, която толкова нежно я обгръща с връвчиците си, че всеки мъж на нейно място би висял с килната глава, изгаряйки гърба с горещи пръски, и би мълчал, поемайки върху себе си всички петна и удари…

Красивата жена ще мине по масите, без да бутне стъклените чаши със столчета, и ще насочи надолу поглед, под който ще легнеш. Тя няма стопанин, но има почитатели…

– А какво да правят некрасивите? Да се обесят ли? – попита ме веднъж някаква студентка и ме погледна с такава ненавист, че не се разделяме и до днес.

Талантът и жената

Определянето на талант е много просто: гледате каква е жената край него.

Край Пушкин, край Есенин, край Висоцки.

После си спомняте каква е била жената край Брежнев, край Хрущчов, край Сталин.

Нямаха ги. Те имаха всичко, но тези хора ги нямаха.

Ето затова казвам: ти самият си такъв, каквато е жената край теб.

Ти си й по вкуса.

И когато твоите приятели хумористи на шега целуват стола, на който тя е седяла – на шега, на шега, на шега – и казват: „Миша, стига де! И къде я намери?“ – ти им казваш: „Ама недейте да лъжете, недейте да се подигравате, недейте да казвате това, заради което децата ги извеждат от дневните концерти, и народът ще ви даде същата…“

Не обичам, обичам, обичам

Чуйте! Не ви обичам. Приятно ми е да ви виждам понякога, понякога.

Приятно ми е да си говоря с вас. Винаги.

Приятно ми е, че сте ми някъде наблизо, но не ви обичам.

Мога без вас да живея. Седмица.

Мога без вас да спя. Седмица.

Приятно ми е да знам, че ще дойдете, но не ви обичам.

Мога без вас да ям. Седмица.

Мога без вас да пиша. Седмица.

Мога да си затворя очите и да не ви виждам няколко мига.

Въртя си главата, не мисля, не мисля за вас.

Не. Не ви обичам.

Не ви обичам заради всичко.

Заради това, че така живея без вас, седмица.

Заради това, че спя без вас, и защото, когато най-накрая се появявате, очите ми сякаш не са моите.

Стойте си, спокойно. 

За какво ви е човек, който вас не, не… не обича…

Какво е – да бъдеш жена

Какво е – да бъдеш жена и да се чувстваш като бучка захар.

Или масло.

Или лъжица мармалад.

Или муха.

Или, напротив, лепкава хартия.

Или, напротив, отрова без етикет.

Или вино с етикет и дълги спорове: вредно ли е или е полезно.

Макар че животът без това е невъзможен.

Но животът не е възможен без много неща.

Може да се живее и без живот.

Но да продължиш живота без тях е невъзможно.

Да наречем всичко това прекрасната половина, при която понякога отиваме, за да получим скандал, наслаждение, да върнем пари, да пратим ключове, поздрав, дреболия, да кажем „обичам“, да се убедим в собствената безполезност и да изчезнем по дяволите.

Женският език

Всичко е много просто, ако разбираш женския език. Пътува жената в метрото. Мълчи. Пръстен на дясната ръка – омъжена е. Спокойно, всички си стоят на местата. Пръстен на лявата ръка – разведена е. Два пръстена на лявата – два пъти е разведена. Пръстен на дясната, пръстен на лявата – дважди е омъжена, втория път – сполучливо.

Пръстен на дясната и обеци – омъжена е, но бракът не я устройва.

Два пръстена на дясната, обеци – омъжена е, и има още човек. И двамата са женени. Единият – за мен. И двамата са недоволни от жените си. Пръстен на дясната, една обеца – всъщност съм омъжена… Пръстен на лявата, пръстен на дясната, обеци, брошка – работя в столова. Тъмни очила, пръстени, брошка, сива перука, клиновидни високи обувки, будилник с верижка – барманка в ресторант „Източен“. Няма мъж, няма вкус, няма човек. Пиещият, хапващият, пушещият, изправеният и легналият мъж предизвикват физическо отвращение. Тристаен в центъра. Четири телефона пеят в грузински квартет. В тоалетната – кристален полилей, в банята – бяла мечка, от устата на звяра извира гореща вода. Нужен е мъж с четка, парцал и женска фигура.

Нито една обеца, дънки, гердан от рапанчета, калаено пръстенче със стара монетка, торба през рамото, обгризани нокти, мистериозни крака: художничка фанатичка, откликва на разговор за Ферапонтовия манастир. Потопена е в себе си до такава степен, че за друг там място няма…

Диаманти, дълга шия, прическата е нагоре, обърнати рамене, учудващо облекло, силни крака – балетът на Болшой театър. Разговорът е безсмислен. „Вие сте пеш, а аз с мерцедеса. Ще поговорим, ако успееш да настигнеш…“

Пръстен на дясната, гладка прическа, тъмен костюм, бяла блузка, цигара „Беломор“.

– Какво, другарю?…

Пръстен на дясната, руса гладка главица, зелен вълнен костюм, скромни кафяви обувки и прекрасен поглед на мили сиви очи – жена ти, тъпако!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *